13 октомври 2012

10 животни изчезнали наскоро


Публикувано на 13.10.12


Хората са възможно най-деструктивната сила, която някога е удряла майката природа. Този списък разглежда някои от последните, вероятно по – непознати видове животни, които са изчезнали завинаги благодарение на хората. Причините са или прекалено ловуване и избиване или пренаселение. Тези животни никога повече няма да тичат, плуват или летят около нас. Ще си ги гледаме така – на снимки. Това е ужасно и със сигурност не е нещо с което да се гордеем. А ние продължаваме да го правим.


Номер 1: Речен делфин от река Яндз (Баиджи)
423751_423285294394338_75141998_n
Популацията на Баиджи (наричан така от местните хора) намаляла драстично в последните десетилетия заради индустриализацията на Китай, използването на реката за риболов, транспорт и хидроенергетика. Колкото повече се развивала икономиката на Китай, толкова повече растял натиска над Баиджи. Индустриални отпадъци се изливали в реката Яндзъ. Коритото на реката било пресушавано и пълнено отново заради различни цели. Корабният транспорт се мултиплицирал, лодките станали по – големи, а рибарите започнали да използват модерни мрежи. Замърсяването пречело много на почти слепия делфин и той често се врязвал във витлата на корабите и лодките. През 70те и 80те половината от смъртните случаи на Баиджи били причинени от заплитане в риболовните мрежи. Само няколко стотин били останали до края на 70те. В края на 80те били 400. А през 1997 година, когато се провело цялостно изследване и проучване били останали само 13. Делфинът бил обявен официално за изчезнал през 2006 година, когато експедиция обиколила цялата река в търсене на Баиджи, но него вече го нямало.


Номер 2: Текопски шаран
314280_423285171061017_179913467_n
Текопският шаран живеел в пустинята Мухаве в Калифорния. Подвидовете на тази риба се намирали само в устието на река Текопа и нейните горещи извори. За първи път бил описан от Ръш Милър през 1948 година. Изчезването му стартирало в ранните 40 години на миналият век. Тогава северният и южният поток на Текопа, които били на около 15 метра един от друг били направени на канали и били построени бани. Популярността на горещите извори на Текопа през 50те и 60те години довело до построяването на хотели и паркинги за каравани в областта. До 1981 година текопския шаран бил официално отписан от Американското ловно-рибарско дружество и станало първото животно, което официално е обявено за изчезнало според Актът за Застрашените Животни от 1973 година.


Номер 3: Явайски тигър
299320_423285121061022_55759066_n
Явайските тигри били подвид на тигрите, срещани само на Индонезийския остров Ява. В началото на 19 век, те били толкова често срещани, че в някои райони били приемани единствено като вредители. Нарастването на населението довело до превземане от хората на неговият хабитат. Където отивали хората, тигрите били ловувани или тровени. Местните не се трогвали много от този геноцид, което било изненадващо, защото те вярвали, че това са преродените им близки. Последният явайски тигър бил забелязан през 1972 година, макар че някои твърдят, че има доказателства за тяхното съществуване и през 80те години. Абсолютно последните данни били през 1979 година, когато били идентифицирани само три тигъра.


Номер 4: Бубал Хартебийст
250597_423285064394361_1609767337_n
Въпреки че някога това животно скитало из цяла Северна Африка, митологията (гледани от древните египтяни за жертвоприношения) не била достатъчна да го спаси от европейските ловци, които започнали да ги ловуват за месо. Хората в Мароко убивали тези животни за забавление, заради което изчезнали стотици стада. Много Хартебийсти били хващани и държани живи (в Лондонския зоопарк от 1883 до 1907 година), но накрая умирали. Последната от вида била женска и умряла в Парижкия зоопарк през 1923 година.


Номер 5: Пиринейски Ибекс
402609_423285104394357_1029150137_n
Пиринейският Ибекс (дива коза) има една от най-интересните истории сред изчезналите животни, тъй като бил един от първите видове върнат на земята чрез клониране, само за да изчезне отново след седем минути заради проблем с дробовете. Той живеел в Пиринеите, планинска верига в Андора, Франция и Испания. До средата на 19 век изчезнал от френските Пиринеи благодарение на бавното, но постоянно избиване на този вид. Ситуацията му била критична от началото на 20 век, когато били отчетени само 100 броя в Испания. Малко след това популацията му паднала до 40 броя и повече никога не минала това число. През 1981 година били останали 30. В края на 80-те, те били вече между 6 и 14. Последният роден в Пиринеите Ибекс, наречен Силия, издъхнал на 6 Януари 2000 година, намерен мъртъв под паднало дърво на 13 годишна възраст. Единствената компания на Силия умрял само година по-рано от старост.


Номер 6: Карибски тюлен монах
561792_423285087727692_1503199985_n
Това бил единственият известен местен тюлен за Карибско море и Мексиканският залив. Това е и единственият вид тюлен, който е изчезнал само и единствено заради човека. Карибският тюлен монах бил първият бозайник, който Колумб видял в новият свят на брега на Санто Доминго през 1494 година. Намираме го в записките на Колумб при неговото второ пътуване до Америка. Колумб наредил да бъдат убити 8 от животните за храна , които той нарекъл „морски вълци”. И дал началото на едно безмислено избиване от всички европейски имигранти. Оттогава, тюлените които са били стотици хиляди, били убивани от хората заради тяхната мас, както и от рибари, които гледали на тях като конкуренти. Бил официално обявен за изчезнал вид на 6 Юни 2008 година, въпреки че последните срещи с тези тюлени били в далечната 1952 година между Хондурас и Ямайка. Като повечето истински тюлени и карибския бил убиван на сушата. Липсата на страх от човека, неагресивният, игрив и любопитен характер изключително много подпомогнали човека в убиването и изтриването на този вид от лицето на земята.


Номер 7: Златна крастава жаба
548343_423285097727691_858228242_n
Първият запис за тази жаба бил направен от Джей Савидж през 1966 година. Тя била разпознаваема със своята оранжево-златиста окраска и се срещала в тропическите гори, които заобикаляли Монтеверде, Коста Рика. Нито една не е видяна от 1989 година насам. За последно е видяна през 1987 година. Тогава заради необичайно, променливо време, басейните пресъхнали преди да сеизлюпят ларвите. От потенциалното потомство от 30 000 , оцелели само 29. През 1988 година били локализирани само 8 мъжки и 2 женски. През 1989 година била намерена само една мъжка златна крастава жаба и това бил последният записан случай на този вид. Оттогава досега се правят многобройни проучвания и търсения, но нито един екземпляр от вида не е намерен.


Номер 8: Странстващ американски гълъб
375844_423285134394354_1850926006_n
Историята на този гълъб е една от най-трагичните истории за изчезнали видове в по – нови времена. До преди 200 години, никой и не предполагал, че този гълъб може да изчезне. Това била най-често срещана птица в Северна Америка, ятата били многобройни, имало милиарди гълъби. Това било до момента до който, месото от гълъб било комерсиализирано и разпознато като евтина храна, особено за робите и бедните, което довело до масивна кампания по тяхното ловуване. Освен това заради многобройните птици в едно ято, те били възприемани като заплаха от фермерите. Последният странстващ американски гълъб, Марта, умрял сам в зоопарка в Синсинати на 1 Септември 1914 година.


Номер 9: Куага
542255_423285157727685_1897416831_n
Куагата е била южен подвид на равнинната зебра. Различавал се е от другите видове зебри главно защото имал райета само на главата, на врата и на предната част на тялото си. Последните свободни куаги били хванати около 1870 година. Последната куага в плен умряла на 12 Август 1883 година в Амстердамският зоопарк, където живеела от 9 Май 1876 година. Хората тогава не разбрали, че е издъхнала последната женска куага в света. Заради това объркване причинено от използването на термина куага за всяка зебра, истинската куага била ловувана до изчезване, а изчезването било осъзнато няколко години по – късно. Главната причина за изчезването е бруталното и ловуване за месо и кожа от южноафриканските фермери, които гледали на тях и като конкуренция на техният добитък (овци и кози) за зелената трева.


Номер 10: Тасманийски вълк
282241_423285181061016_248820885_n
Известен и като Тилацин, Тасманийският вълк е било най-голямото познато месоядно, двуутробно животно на модерните времена. Изчезнал сред дивата природа заради прекомерно ловуване (били са смятани за заплаха за козите и други дребни фермерски животни) и навлизането на хората в неговата и без това ограничена естествена среда. Тилацинът най-накрая бил признат за застрашен от изчезване през 1936 година, но за съжалени било прекалено късно. Същата година последният познат Тилацин – Бенджамин – издъхнал на 7 Септември, заради немарливост. Заключен извън леговището си за спане и изложен на ледените нощни температури в зоопаркът Холбарт в Тасмания.

Фейсбук коментари

 


Харесай страницата ни във Фейсбук